Слово

„Сълзите ми по ранните треви“ показва уникален талант

„Сълзите ми по ранните треви“ показва уникален талант

Георги А. Иванов впечатли с уникален дебют в българската поезия. Младият поет е роден през 1993 г. Завършил е Националното училище по изкуствата „Добри Христов“ (Варна) и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (София) – специалност „Поп и джаз пеене“. Успоредно със заниманията си като музикант пише и стихове.

„Сълзите ми по ранните треви” е неговата дебютна поетична книга, получила подкрепата на Програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“. Това е книга за съзряването и израстването чрез любовта, която може да нанася рани, но те кара да летиш, носи ти удовлетворението, че си открил смисъла на живота. Стихове, в които се усеща дъхът на съвременния човек с неговите мечти и идеали, с желанието му да обича, със загубените му илюзии. Заглавието е поетична метафора на всичко това. Тематиката е универсална – всеки човек е преживял в една или друга степен сблъсък на мечтите си с реалностите на живота, влюбвал се е и е разлюбвал, обичал е и е страдал, търсел е и е откривал кои са важните неща в живота му. Това е поезия, която докосва душата на всеки, независимо от неговата възраст и пол, достатъчно е да има сетива за изкуството.

Музикална версия на поезията на Георги А. Иванов е песента по негови стихове, която отделно ви представяме в раздел „Музика“.

 

СЕЛО

Самотна пейка

в тъмна махала.

Животът –

една цигара време,

изтича между пръстите

на стареца.

Къщата му

ще овдовее.

 

 

ОГЛЕДАЛО

В паничката

на просяк

се оглежда

милосърдието ти.

 

 

ИЗГУБЕНА ЛЮБОВ

Сякаш сянката ти ме преследва

сред безсънните слова и страхове.

Сърцето ми в отломки ще осъмне,

пречупено като на страдащо дете.

 

Ръцете ти ще търся нощем,

топли, огнени очи ще приютя,

но никога не ще се сгрее нощем

моята замръзнала, погубена душа.

 

Ще търся в бистър ручей да те видя,

да те докосна с двете си нозе.

След силна буря вятърът притихва,

но споменът… никога не ще умре.

 

Затварям си очите за последно,

за една завинаги изгубена любов.

Надявам се отново да те срещна,

но моля се да е за цял живот.

 

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Проектът „Дървото на доброто“ на фондация „Слънчеви пътеки“ е одобрен и финансиран от Столична програма“Социални иновации“  с Договор рег.№ ССД21-ДГ566/09.04.2021г. до 16.10.2021г. Партньори по проекта са две културни институции в столицата: 59 ОУ“Васил Левски“ и НЧ“Димчо Дебелянов-1960″.

Дигиталната платформа  „Стая на доброто“ ще  публикува   в периода / април-септември/  авторски творби, рисунки, стихотворения, песни, музика, разкази, есета, случки с добри дела. В края на всеки месец, в хода на изпълнение на проекта, ще се представя на аудиторията „Добрина на месеца“, като част от виртуалното дърво на доброто.

Предишна статия Представяме ви песента „Сълзите ми по ранните треви“, на Георги А. Иванов

Подобни публикации